Национална жандармерия

Hi, подчинени и президенти!
 
ИндексCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Тайнственното езеро до жандермерията

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Симона Лафет
Комендант
Комендант
avatar

Брой мнения : 119
Age : 21
Местожителство : точно до теб
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 12:16 am

Езеерото беше разделено на две части: тъмна и светла. Сленцето огряваше само една част. Рядко идваха хора тук. Около тъмната част имаше гора с буйна растителност. Ето и снимки:
На светлата при залез:

На тъмната:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Клео Сертори
Старши Лейтенант
Старши Лейтенант
avatar

Брой мнения : 51
Registration date : 18.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 5:36 pm

Клео,Зейн,Кики и тео пристигнаха тук.
-Едва ли Мони ще е тук!-каза Клео
-Не ми пука!Ще я потърсим!-отвърна Кики и чупеше едни клони.
-Нещо шумоли там!-провикна се Зейн.
-Къде?-попита Тео
-Ей там!-посочи Зейн.
Всички бавно се приближиха до храста където се шумолеше.А там беше........
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симона Лафет
Комендант
Комендант
avatar

Брой мнения : 119
Age : 21
Местожителство : точно до теб
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 7:09 pm

една жаба. Тя подскачаше бързо и беше доста скоклива. Някъде в далечината нещо блестеше. Тео се приближи и зърна опашка. Извика:
- Хей! Вижте.- нещото стоящо във водата се стресна и заплува към дъното. Никой не забеляза нищо. Кики каза:
- Ами ако е пожертавала наистина себе си заради нас?!- всики замълчаха. Отидоха в стаята на Зейн...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристин Койчинова
Президент
Президент
avatar

Брой мнения : 171
Age : 19
Местожителство : In VarNenSkiQ_KvaRtaL
Registration date : 24.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 8:34 pm

След един месец...
______________________________________________________________________________________________________

Кристин и Теодор бяха дошли на тайнственото езеро, за да си починат от всичко. Те бяха много уплашени... Тео пееше нежно. Кристин му се усмихна. Отиде до водата и се вгледа... Той отвори една кутия и каза:
- Крис, хайде! Стига си гледала водата! Айде на манджата! - и захапа един сандвич!
- Ъ, къде там в храстите бе, драгии!
- Ъм... по- напред!
- А, сега ли се сети! Айде! - каза Кристин и го издърпа.
- Добре! - каза Теодор и продължаваше да яде. Изведнъж той спря да дъвче и се загледа във водата ококорен. Кристин каза:
- Какво има, Тео?
- Ами... опашка! ОПАШКА! - извика той и цопна във водата, но не намери нищо! Тогава той излезе мокричък и студен и кихна.
- Наздраве! - каза Кристин, като пусна съобщение на Зейн по джиесема, че Тео е мярнал Мони...

_________________

Име: Кристин Койчинова
Ранг: Президент
Години: 29
Най - добри приятели: Симона, Луна и Мигел.
Талисман: Магически медальон с буквата "К", сменяща периодично стила си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://natjandarmeriq.niceboard.net
Клео Сертори
Старши Лейтенант
Старши Лейтенант
avatar

Брой мнения : 51
Registration date : 18.03.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 8:38 pm

След като Луис си замина, и Мони беше изчезнала безследно, Клео дойде на тайнственото езеро.Тя седна на тревата и пророни една сълза.
-Искам нещата да са различни...-промърмори си тя и се сгуши.Хубави спомени с Мони се лееха в главата на Клео.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Симона Лафет
Комендант
Комендант
avatar

Брой мнения : 119
Age : 21
Местожителство : точно до теб
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 9:03 pm

Зейн тичаше бързо. Клео чу това. Всички отидоха до брега, а Руслакат стоеше надълбоко и се пулеше. Зейн застана до водата и извика:
- Мони?!- рибката се отдалечи още повече, гмурна се и изчезна. Клео възкликна:
- Край!- По едно реме тя се появи до замият бряг. Гледаше ги с големите си красиви сини очи, а те сякаш се къпеха в синетата им. Русалката продължаваше да ги гледа и нищо повече. Клео не се сдрържа и извика:
- Мони, скъпа! Ти си живааа!- Русалчестото се уплаши и избяга. Появи се далече, навътре в езерото. Зейн възкликна:
- Живяла е тук цял месец, а ние не сме знаели. Знаех си, че чувах пляскания с опашка, но ми сес труваше само спомена.- Кики залюбопитства:
- А как така не говори и сякаш не ни помни.- Тео побърза и даде отговор:
- Сигурно се ударила при падането или незнам. Зейн каза:
- Ами станното появяване като дух с хубавата песен?- Клео каза:
- Знам какво е станало! Тя ви е спасила, паднала е на дъното и после е била хем на оня свят хем тук. Маневрата й е била океана. Дошла е при нас да ни окуражи, че е жива. Но след каато е пяла си е загубилла гласа. При удрянето е забравила всичко досега. Помни само рибите и океана нищо друго.- всички се съгласиха с твърдението на Клео. Руслаката пак се приближи. Зейн скочи при нея, а рибата пак се уплажи, но този път не побягна ,а потърси помощ от него. Кики прошепна:
- да оставим семейство Бенет.- Другите се съгласиха и тръгнаха към статяа на Кикс. Зейн прегърна русалката, а Мони не го отблъсна.Макар, че нищо не помнеше тя знаеше, че го обича. Зейн запя:
|

Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..

Sometimes you love it
Sometimes you don't
Sometimes you need it then you don't and you let go..

Sometimes we rush it
Sometimes we fall
It doesn't matter baby we can take it real slow..

Coz the way that we touch is something that we can't deny
And the way that you move oh you make me feel alive
Come on

Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
You try to hide it
I know you do. When all you really want is me to come and get you

You move in closer
I feel you breathe
It's like the world just disappears when you around me oh
Coz the way that we touch is something that we can't deny oh yeah
And the way that you move oh you make me feel alive so
come on

Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..

Say you want, say you need
I can tell by your face love the way it turns me on

I say you want, I say you need
I will do all it takes I would never do you wrong

Coz the way that we love is something that we can't fight oh no
I just can't get enough oh you make me feel alive so come on

Ring my bell, ring my bells..
Ring my bell, ring my bells..
Say you want say you need I can tell by the way you're looking at me I turn you on
Ring my bell, ring my bells..
say you want say you need if you have what it takes we don't have to wait lets get it on
Ring my bell, ring my bells

Ring my bell, ring my bells



Той имаше в предвид превода:



Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.



Понякога го обичаш.

Понякога - не.

Понякога се нуждаеш от него, после не и го пускаш да си иде.



Понякога се втурваме.

Понякога падаме.

Няма значение, скъпа, защото ние можем да го вземем много бавно.



Защото начина, по който се докосваме е нещо, което не можем да отречем.

И начина, по който се движиш ме кара да се чувствам жив.

Ела.



Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.

Опитваш се да го скриеш.

Знам, че го правиш. Когато всичко, което наистина искаш, е да дойда и да те взема.



Ти се приближаваш.

Чувствам дъха ти.

Всякаш света изчезва, когато си около мен.

Защото начина, по който се докосваме е нещо, което не можем да отречем.

И начина, по който се движиш ме кара да се чувствам жив.

Ела.



Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.



Кажи, че го искаш, кажи, че се нуждаеш.

Мога да ти кажа в лицето, че любовта ме подлудява.



Кажи, че го искаш, кажи, че се нуждаеш.

Аз ще го взема и никога няма да сгреша.



Защото начина, по които обичаме е нещо срещу, което не можем да се борим.

Не мога да взема повече, оу, ти ме караш да се чувствам жив.

Така че, ела.



Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.





Кажи, че го искаш, кажи, че се нуждаеш.

Мога да ти кажа, че начина, по който ме гледаш ме кара да полудявам.

Извиквам спомени.

Кажи, че го искаш, кажи, че се нуждаеш.

Ако имаш това, което харесвам, не трябва да чакаме, нека да започваме.

Да започваме.



Извиквам спомени, извиквам спомени.

Извиквам спомени, извиквам спомени.( http://www.vbox7.com/play:a13e4a85 )
---------------------------------------------------------
Двамата се целунаха и Зейн издърпа русалкат на брега. Взе я наръце суха и те тръгнаха нанякъде...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристин Койчинова
Президент
Президент
avatar

Брой мнения : 171
Age : 19
Местожителство : In VarNenSkiQ_KvaRtaL
Registration date : 24.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Нед Мар 29, 2009 9:22 pm

Мони погледна нагоре. Тя видя как колата на Тео и Кристин минаваше по моста.

В това време в колата на Тео и Крис:
Тео и Крис бяха вътре и по едно време Крис погледна надолу. Тя беше щастлива, като видя Мони...
На езерото:
Изведнъж обаче колата спря да се движи. Чу се силен трясък. Мони и Зейн се стреснаха и видяха как Крис се свлича от моста. Президентката падаше надолу... Комендант Лафет я хвана:
- Кики, добре ли си! Кристин се събуди.
- Мони! Ти можеш да говориш вече! - каза Зейн.
- Мони, къде съм?
- На езерото... катастрофира на моста, ей там горе е колата ти.
- Тео... къде е Теодор? - разплака се тя. Изведнъж видя как Теодор се свличаше през разбитата врата на колата и викна на Мони. Тя не можеше обаче да използва силите си. В този момент Клео дойде и сложи множество дюшеци под Тео. Той падна на тях.
- Клео... ти спаси живота на Тео... Благодаря ти!
- За мен беше удоволствие! Видях катастрофата със силата си, но не можах да дойда толкова рано, за да спася и теб.
- Все пак спаси него! - каза тя.
- Вие ми спасихте живота! - каза Теодор и гушна Клео, Мони и Криси. Крис каза:
- Е, ще ви се отблагодаря... Мони оттук нататък ще получава заплатата си в троен размер, а Клео ще получи повишение в ранг СТАРШИ ЛЕЙТЕНАНТ и ще получава заплатата си също в троен размер. Двете много се зарадваха.
- Честито! - каза Теодор.
- Благодаря ти, Кики! - каза Клео и я гушна.
- Благодаря ти много... - благодари й Мони и я прегърна. Всичко завърши добре...

_________________

Име: Кристин Койчинова
Ранг: Президент
Години: 29
Най - добри приятели: Симона, Луна и Мигел.
Талисман: Магически медальон с буквата "К", сменяща периодично стила си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://natjandarmeriq.niceboard.net
Симона Лафет
Комендант
Комендант
avatar

Брой мнения : 119
Age : 21
Местожителство : точно до теб
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Вто Ное 03, 2009 9:43 pm

Вървях облечена така а косите ми бяха на кок. Луната беше изгряла и се приирах към къщи. Имах чуството, че някой ме следва, сякаш някой вървеше по стъпките ми и искаше да ме сплаши. Огледах се и просължих. Страхът не ме напускаше най- вече за бебето, което си потупваше с краченца:
- Има ли няякой?- попитах и чух глас...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кристин Койчинова
Президент
Президент
avatar

Брой мнения : 171
Age : 19
Местожителство : In VarNenSkiQ_KvaRtaL
Registration date : 24.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Вто Ное 03, 2009 9:48 pm

- Аз съм, Симона... - чу се гласът на Крис.
- Кики! - обърна се Мони към президентката и я гушна.
- Нали знаеш, че имаме 3ма президенти? Аз, Мигел и Лили.
- Да. Разбира се. - отговори Лафет. Изведнъж отнякъде се подаде Тео. Той прегърна съпругата си:
- Здравейте!
- Здравей, Тео! - поздрави Симона и се усмихна. Крис нямаше нужда да го поздравява. Тя направо го целуна.


_________________

Име: Кристин Койчинова
Ранг: Президент
Години: 29
Най - добри приятели: Симона, Луна и Мигел.
Талисман: Магически медальон с буквата "К", сменяща периодично стила си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://natjandarmeriq.niceboard.net
Симона Лафет
Комендант
Комендант
avatar

Брой мнения : 119
Age : 21
Местожителство : точно до теб
Registration date : 28.02.2009

ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   Вто Ное 03, 2009 9:55 pm

- Ухаам. Изкарахте ми акълцеца влюбени гълъбчета!- те се засмяха, а също:
- А къде е Зейн?- поита Кикс и аз й отговорих:
- Идея си нямам, плувах, той не дойде с мен, нз...- усмихнах се и Тео предложи:
- Искаш ли да отидем вкъщи? И без това е студено, а и ти си бременна, хайде да вървим!- те дори не исчакаха моят отговор и закрачиха, а аз след тях...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Тайнственното езеро до жандермерията   

Върнете се в началото Go down
 
Тайнственното езеро до жандермерията
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Национална жандармерия :: Извън сградата :: Извън сградата...-
Идете на: